Не съм видяла какво е било разрушението ,но имах огромен ужас да не дойде и към България .Изпитвах страх, ужас ,не толкова за мен - аз бях момиче ,сама ,но тъкмо се беше родил племенника .Страх ,ужас .
Мина и това .Сега едно от момчетата ни е от Сърбия ,като се събираме все му се подиграваха - спи винаги на св.лампа ,в тъмно изпада в някаква параноя .Като свързах набора му ,веднъж го попитах бил ли е тогава в Сърбия .Вярва и ми разплака се .Бил е 4 годишен ,и ми казва ,че и до днеска сънува шума от бомбите ,автомати ,войната .И сега след толкова години ,вече баща на 3 деца ,като чуе шум подобен на тези изпада в шок . .Видях един непреодолима ужас .,и тази травма си мисля ,че няма лекуване .