Знаеш ли защо ме натъжи мача? Защото преди години бях голям фен и беше важен
за мене. Знаех наизуст съставите на двата отбора и резервите. Имах автографи от
повечето футболисти и ги уважавах, защото бяха не само отлични спортисти, но и
добри хора. Дербито имаше необикновен заряд и си струваше да се дойде в София и
да се гледа на живо. Правил съм го дори болен с 39 градуса температура и винаги
съм си тръгвал удовлетворен. Независимо от резултата. Сега пари да ми дават не
бих стъпил на стадиона, а по телевизията мача не го гледам всеки път или го правя по диагоналната система.
Все по-малко вяра, илюзии и надежди ми останаха в този живот. За любов пък
няма нужда дори да говорим. Новите капиталисти ни научиха да мразим и ако нямаме враг почва да ни
става криво.
__________________________________________________ __
Случи се тази година да посетя стадиона на Шефилд Юнайтед. Никога не съм им бил фен, просто минах оттам. И усетих онова чувство, което кара хората да ходят по стадионите. И в Англия отдавна футбола е просто бизнес, но въпреки това я има и емоцията. Не може да се опише с думи. Не е нужно да си почитател на даден тим, за да отидеш на мач в Англия, да видиш как играчите и на двата отбора се раздават до последно, а терена буквално свършва в трибуните... и да изпиташ това чувство, което няма как да изпиташ у нас.