Първоначално написано от
Mateev
Който си има проблеми със закона, лежи в затвора. А аз съм вън, нали?
Към държавата съм перфектен. Дал съм и толкова много данъци, колкото може би целия форум не е дал.
Към служителите си съм перфектен. Над 1000 семейства се издържат от заплатите, които винаги им ги давам без никакво закъснение.
Към доставчиците си съм перфектен. Никога никой досега не ме е съдил за закъснели плащания.
От морална гледна точка наистина има граници, които съм ги прескочил, но според мене това е в реда на нормалното:
1. Нарушавам закона за движение по пътищата, ако наблизо няма полицай да ме види.
2. Ако имам две ризи на гърба си, вече не съм склонен да дам едната на ближния си. Едно време давах, но после установих, че просещите са едни и същи хора и взе да им става навик да носят само мои ризи.
3. Не съм склонен да изслушвам проблемите на обикновените служители. Имат си преки началници - да се жалват на тях. Едно време обаче го правех това и нещата достигнаха до нетърпими нива - 90% от времето ми го губеха с всякакви дреболии и сплетни, и не ми оставаше време да работя. Тогава си назначих секретарка, и първата заповед беше да не допуска никого при мене, освен директорите на заводи и поделения.
4. Със заповед съм забранил пушенето във всички поделения на холдинга, но аз самия я нарушавам и пуша в кабинета си, при това като продънена печка.
5. Вече отказвам да давам пари на заем, защото на колкото хора съм дал, толкова приятели съм загубил. Сега ако случайно ме срещнат на улицата, минават на другия тротоар, да не би случайно да им отворя приказка за невърнатия заем.
6. Имам самочувствие, но то е нещо като професионално заболяване. Едно време бях много свит и стеснителен, и това ми пречеше на бизнеса, пък и на живота. Постепенно обаче се отраках, и към днешна дата например не се притеснявам да изляза пред 1000 човека и да изнеса двучасова лекция или реч, без предварително да съм се подготвил по темата.
7. В последните няколко години всяка вечер пия по 100 грама ракия с мезе, дори и ако съм сам. Ако това може да се нарече алкохолизъм, значи съм алкохолик.
В общия случай горе-долу на такова ниво са ми прегрешенията с морала и с личната ми съвест.